Изберете страница

История на училището

В началото на ХХ в. няколко семейства и отделни лица, търсещи работа и препитание, полагат основите на квартала като строят своите къщи върху земи, закупени от Подуянски селяни. Нова вълна от заселници през 30-те години на ХХ в. закупува земи от жители на с. Подуяне и с. Слатина, и постепенно се оформя махала, приела името „Цар Борис ІІІ“. Децата от махалата учели в няколко училища: в старото училище в с. Слатина (днес там се помещава V-то Помощно училище), на Редута, в Подуенското училище „Г.Бенковски“ на ул. „Черковна“ (вече не е училищна сграда) и в училище „Антим І“. Училищата са далече от домовете, а улиците при лошо време – кални. Татковците са принудени да носят децата си на рамене по няколко км. Трудностите за деца и родители пораждат идеята за откриване на местно квартално училище. Инициативата е на активния спортен клуб „Колоездачна дружина Зорнеца“ с председател Пено Георгиев Тодоров. Те правят подписка с предложение до Министерството на просветата за откриване но училище. Отговорът е утвърдителен при условие, че се намери сграда. Георги Николов предоставя своята къща за училище. Този жест не е случаен. Г. Николов участвал в Банско, но поради българщината на която възпитавал децата е прогонен и се установява в София. Дъщеря му Елена Георгиева Ралчева също е учителка. Тя наследява къщата на баща си. Този дом, известен като Ралчевата къща е ПЪРВОТО УЧИЛИЩЕ В КВАРТАЛА.

През месец септември 1927 г. отваря вратите си НАРОДНО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „Цар Борис ІІІ“ – махала „Цар Борис ІІІ“, околия Софийска. Първите учителки са Александра (Саша) Спасова и Григорова. Първите отделения, до ІV-то, са смесени – І-во и ІІІ-то; ІІ-ро и ІV-то за учебните 1927 / 1928 и 1928 / 1929 години.

През следващите учебни години 1929 / 1930 и 1930 / 1931 учениците учат в друга сграда – къщата на слатинеца Димитър Ласков – с прякор Царски. Къщата се е намирала на днешната ул. „Слатинска“ близо до 109-то ОУ. Тя се използвала и за фурна и за хлебопродавница.

За учебната 1931 / 1932 година училището е преместено в съседна сграда – домът на дядо Стесран и баба Трънка ЗАХАРЛИЕВИ.

През учебната 1932 / 1933 година учениците отново се местили в друга сграда. Този път в къщата на Александър и Петкана ТАСКОВИ, намирала се на север от ул. „Бопал Оглу“ (днешна ул. „Слатинска“)

Следващият период от 24 години местенето спира благодарение на Павел ВЕЛЧЕВ, виден жител на квартала, допринесъл много за неговото благоустрояване, който предоставя масивна сграда с хубави южни стаи, в които започва учебната 1933 / 1934 година.

След 30 годишно скитане през 1958 г. децата от квартала /вече носещ името „Христо Смирненски“/ се сдобиват със собствена училищна сграда – първата част от днешното 109-то ОУ „Хр. Смирненски“. През 1966 г. е завършено строителството и на втората част от кварталното училище и то придобива днешния си вид. Северният склон на Редута се превръща в опитно поле с много овощни видове и лози по инициатива на тогавашния директор – биолога Методи Лазаров /за съжаление това богатство вече не съществува/.

Макар и с не много дълга история ОУ „Хр.Смирненски“ реализира през годините редица интересни инициативи. Днес тези идеи се обновяват и обогатяват и реализират от висококвалифициран колектив, прилагащ най-модерните педагогически практики.